Не съм срещала майка, която в даден момент не си е задала този въпрос:

„Добра майка ли съм , справям ли се добре?“ И онова ужасно чувство за вина, което ни напада и обсебва цялото ни същество.

За всички майки, които понякога се самообвиняват и изпитват вина, че не се справят, бих искала да дам своята подкрепа и да споделя опита, знанията и наблюденията си: Детето е душа, която избира сама родителите си. Тя идва с ясното намерение какво ще преживее в това семейство и какви травми ще получи от тези родители. Но за душата това е опит, преживяване, урок, който трябва да бъде научен и преживян и под него седи огромен ресурс. Лекуването на травмите е разкриване на тайната кой съм аз и какво е моето призвание, кой е моя път.

Докато сме заключени в болката винаги се усеща едно лутане при хората. На въпроса: „Лоша майка ли съм?“ – НЕ! Вие сте най-добрата майка за вашето дете, единствената която е могла да бъде и единствената, която може да му даде точно това от което душата на вашето дете има нужда да преживее.

Детето и родителите са взаимни учители, вие ще помагате на него да върви по пътя си и да го подкрепяте, то ще учи вас да се вглеждате в себе си и да лекувате собствените си травми. Единственият начин да му дадете различно детство от това което сте имали вие е да гледате с любов към миналото си, с приемане и смирение пред това, което е било. Докато има във вас болка и бунт вие ще пресъздавате моделите, в които вие самите сте израснали.

Автор: Христина Велинова

Може би също ще искате да прочетете: