При раздяла на партньорите обикновено последиците могат да бъдат най-травматични за децата. Има обаче някои важни неща, които ако успеем да спазим можем да ,,омекотим удара”.

Най-важно е да знаем, че нашето дете е плод от гените и на двамата родители и носи в себе си както качествата на двамата си родителя, така и силна любов към тях.

Когато има физическа раздяла на партньорите, това със сигурност е свързано със стрес на детето, защото настъпва голяма промяна в живота му и липсата на единия родител се преживява по различен начин от децата, в зависимост от емоционалната им връзка. Има деца които са били подложени на някакъв вид тормоз от родителя и когато той си тръгне има даже положителен ефект.

Важното за всички родители, на които им предстои раздяла с партньора да знаят, че най-голямата грешка, която може да се допусне в този момент, е да се говори отрицателно за другия родител пред детето. Още повече ако то е свидетел на раздорите ви. Всички думи, които чува детето по адрес на другия си родител, то ги приема лично и се чувства сякаш са отправени към него. И това е нормално, защото то е част и от двамата и ако майката казва, че баща му е отвратителен човек, детето започва да мисли същото за себе си. Това наистина е убийство за психиката на децата.

Много е важен моментът, в който да запазите добрия тон и уважението към човека, с който сте имали общ живот и сте създали поколение.

Вътре във вас, трябва да намерите сили да простите и да приемете човека такъв какъвто е и всичко, което се е е случило между вас. Трябва да вземете и предвид, че децата са много сензитивни и усещат нашите чувства и преживявания, нашата енергия, затова е важно да се справите и с вътрешните си усещания към вашата бивша половинка. Защото ако усещате гняв и озлобление това отново ще повлияе върху личността на детето ви. Дори и да не можете да се справите сами, потърсете специалист, но не оставайте с тези чувства.

Запомнете, че си струва да обичаме партньора си, ако не за друго, то даже и само за това, с което ни е дарил. Колкото повече развиваме в нас уважение и приемане към бащата или майката на детето ни, толкова по-уверено и вярващо в себе си ще стане то.

Психолог, психотерапевт и сертифициран семеен констелатор Христина Велинова

Може би също ще искате да прочетете: