Чувството на Вината винаги се свързва с негативно усещане и такова, което ни саморазрушава. И в повечето случаи то не ни носи нищо друго освен самоизяждане и емоционално падение и е добре да не си го причиняваме. Но има едни моменти, в които вината заема важна роля с положителен резултат.
Знам, че всички родители са изпитвали това чувство, то е сякаш спътник на родителството. В някои ситуации обаче е добре смирено да приемем вината и да се съгласим с нея.
В случая в който ние отстояваме себе си ние със сигурност ще изпитаме вина, но този вид вина се явява като цената, която плащаме за нашата позиция и граница, за отстояването ни на мнение. Тя ще се появи още два-три пъти в същата ситуация и после ще отстъпи място на една категоричност в нас, която при всички случаи ще накара всички наоколо да зачитат мнението ни и да ни уважават повече. Тук важният момент е да не се предаваме пред това чувство на вина, а да го изтърпим като емоция. Ако преодолеем тази емоция, тя ще ни отведе до чувството на сигурност.
В отношенията ни с децата, те напълно усещат кога ние сме категорични и кога сме лабилни. Те винаги се съгласяват пред нашата категоричност, но когато почувстват колебливостта в нас, те не се отказват докато не ни пречупят по техния си детски начин. Затова е от изключителна важност да успеете да изградите здравословни граници и правила, относно какво е позволено и какво не и да ги браните с цената на това понякога да се чувствате виновни, особено пред другите, особено когато сме на обществено място и в нас крещи един глас „А какво ще кажат за мен сега, каква майка съм аз“. Всъщност истината е, че утре никой няма да ви помни и освен преживяния срам, вие също ще забравите ситуацията. Колкото повече поставяте ред и не отстъпвате, толкова по-лесно ще ви става всеки ден и ще забелязвате промяната наоколо, но това се случва след като си платим цената за нашия комфорт, цената да се чувстваме виновни.
Автор: Христина Велинова
Може би също ще искате да прочетете: