Не знам до колко жените си дават сметка за силата, която носим и влиянието, което имаме в света. Жената е надарена с енергийна функция и мисия, а мъжът – повече с физическа. Ние жените изпълваме онази невидима част в света, изпълваме нещата отвътре, ние сме съдържанието, обикновено мъжете са външната видима част, обвивката. Ние сме идеята и мисълта, те са осъществяването на идеята. Мъжът често “готви” по рецептата, която жената е дала.
Една жена чрез мислите си и енергията си дава посоката на движение, крайната точка до която трябва да стигне семейството. Но както дава живот с нейната вяра, така е способна и да отнема светлината с нейните съмнения и негативни чувства. Много често се случва, ако при мъжа нещата не вървят и има проблеми, неговата половинка силно да се съмнява в неговия успех, или пък тайно да таи някакъв гняв към него или има силно усещане за съревнование и иска да е над него и да го потисне.
Има много различни варианти, но във всички случи жената не дава добра енергия на мъжа и той често не може да развие целия си потенциал. Всички сме били свидетели на двойка, която докато е заедно има непрестанни проблеми. Мъжът може да развива дори някакви зависимости или да не могат да имат дете и т.н. В момента, в който се разделят и сменят партньорите си обаче, животът им да разцъфтява. И това са случаите, в които жената сляпо вярва в новия партньор в неговата сила и в това, че той ще се справи с всичко. Тогава сякаш мъжът получава криле и може да полети.
Същото важи и за децата ни. Като жени и майки сме надарени с огромната роля и власт да имаме пръст в съдбата на децата ни. Дали и до колко вярваме в тях? Страхуваме ли се и до колко го правим, защото разбира се леката тревожност и загриженост са здравословни и полезни. Но ако постоянно имаме лоши, натрапчиви мисли, че нещо може да се случи с детето ни, е възможно да го привлечем в неговия живот. Нашите страхове и опасения създават енергийно поле както около нашия партньор, така и около децата ни.
Важно е да осъзнаем мислите и усещанията които имаме във връзка с членовете на семейството ни и да работим по тях.
Важно е да поемем отговорност за собствените ни преживявания.
Важно е да наблюдаваме себе си и много внимателно да подбираме в какво да насочваме нашата енергия, фокус и мисли.
В това число включвам всички теми на живота, включително и здравето. Вярвайте, че децата ви са здрави, със силни имунни системи и тела. Много често се срещам с майки, които са обзети от паника защото предстои събитие на което има много деца и те ЗНАЯТ, че децата им ще се разболеят там. И често децата действително се разболяват.
Важен аспект, на който трябва да се обърне внимание е да си зададем въпроса – „Защо проявявам тези мисли?“. Защо не мога да повярвам в успеха, здравето, финансовото благополучие или добрите семейни отношения на партньора и на децата ни?
Всъщност всичките ни страхове за другите се коренят някъде в нас и са следствие на нещо което ние самите сме изживели. И наша е отговорността да работим по тези теми. Инвестирайки в себе си и в своето ментално здраве, ние инвестираме и в децата и семействата си, защото ставаме добър пример и родители, които определят посоката да е към растеж и развитие.
Психолог, психотерапевт и сертифициран семеен констелатор Христина Велинова
Може би също ще искате да прочетете:
